Въпрос на new71i :
Цитат
Имам питане, Брат. Кога, казваш се е появил този природно записан закон в човека? Преди или след писания закон? Понеже, ако е преди, то очевидно той е недостатъчно добър, щом като въпреки всичко Бог е решил да даде и писан закон. А, ако е след това,
тогава значи говорим за човешка еволюция. Първите хора, както и старозаветниците са бродили без природен закон, а новозаветниците са мутирали и са придобили природен закон, който отменя библейския.
Та, кой вариант си избираш ти, Брат? Мутант ли си или не си? smile.gif
Ако си чела внимателно , там пише и за "съвест" как мислиш кога се е появила ?Апостола говори за властта като принцип, по който трябва да функционира за да бъде истинска власт, зад която стои самия Бог, а не че той с тези думи утвърждава управленското статукво където и да било по света.
Римл. 13:5 Затова нужно е да се покорите не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.
Петия стих от 13-а глава може би е най-ключовия за разбирането на целия пасаж свързан с властта. Тук апостола дава една много специфична причина за покорство към властта а именно - СЪВЕСТТА. Не знам колко хора осъзнават значимостта на това изявление, но то запечатва и свързва целия смисъл в едно цяло, а именно, че апостола говори в този пасаж само и единствено за властта произлизаща от естествения закон за който свидетелства не кое да е а именно СЪВЕСТТА на човека:
Римл. 2:15 по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им.
С тези с думи апостола запечатва смисъла на Римл. 13-а глава по абсолютно недвусмислен начин, елиминирайки всякаква възможност за спекулации, защото той показва, че властта, която оперира извън пределите на естествения закон за който свидетелства и съвестта - не е власт въобще. Но ако тя функционира в рамките на естествения закон за който съвестта ни свидетелства, че е праведен и справедлив, то ние дължим послушание не просто поради страх от наказание а най-вече поради съвестта си, защото Писанието свидетелства, че вяра без чиста съвест е корабокрушение на вярата /1 Тим. 1:19/.
Преди Израел да имаше завет с Бога, той си беше под естествения закон като фундамент. И вече върху този фундамент може да се надгражда чрез завет. Точно затова и Бог не прави абсолютно нищо ,без да прави завет преди това.
Между другото не знам колко хора се замислят, че естествения закон сам по себе си представлява основен фундамент на всеки друг Божий закон. Без естествения закон, никакъв друг Божий закон не би могъл да бъде утвърден на земята.
Например, Закона на Моисей беше утвърден чрез завета (договора) на Синайската планина. Обаче по силата на кой закон - някой е длъжен да изпълнява договорите си? За да има смисъл от един договор, и в последствие закон въведен на основание на този договор, трябва на първо място да има някакъв ДРУГ закон, който да задължи спазването на договорите въобще. Иначе сключване на договори е безпредметно.
Цитат
Имам питане, Брат. Кога, казваш се е появил този природно записан закон в човека? Преди или след писания закон? Понеже, ако е преди, то очевидно той е недостатъчно добър, щом като въпреки всичко Бог е решил да даде и писан закон. А, ако е след това,
тогава значи говорим за човешка еволюция. Първите хора, както и старозаветниците са бродили без природен закон, а новозаветниците са мутирали и са придобили природен закон, който отменя библейския.
Та, кой вариант си избираш ти, Брат? Мутант ли си или не си? smile.gif
Ако си чела внимателно , там пише и за "съвест" как мислиш кога се е появила ?Апостола говори за властта като принцип, по който трябва да функционира за да бъде истинска власт, зад която стои самия Бог, а не че той с тези думи утвърждава управленското статукво където и да било по света.
Римл. 13:5 Затова нужно е да се покорите не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.
Петия стих от 13-а глава може би е най-ключовия за разбирането на целия пасаж свързан с властта. Тук апостола дава една много специфична причина за покорство към властта а именно - СЪВЕСТТА. Не знам колко хора осъзнават значимостта на това изявление, но то запечатва и свързва целия смисъл в едно цяло, а именно, че апостола говори в този пасаж само и единствено за властта произлизаща от естествения закон за който свидетелства не кое да е а именно СЪВЕСТТА на човека:
Римл. 2:15 по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им.
С тези с думи апостола запечатва смисъла на Римл. 13-а глава по абсолютно недвусмислен начин, елиминирайки всякаква възможност за спекулации, защото той показва, че властта, която оперира извън пределите на естествения закон за който свидетелства и съвестта - не е власт въобще. Но ако тя функционира в рамките на естествения закон за който съвестта ни свидетелства, че е праведен и справедлив, то ние дължим послушание не просто поради страх от наказание а най-вече поради съвестта си, защото Писанието свидетелства, че вяра без чиста съвест е корабокрушение на вярата /1 Тим. 1:19/.
Преди Израел да имаше завет с Бога, той си беше под естествения закон като фундамент. И вече върху този фундамент може да се надгражда чрез завет. Точно затова и Бог не прави абсолютно нищо ,без да прави завет преди това.
Между другото не знам колко хора се замислят, че естествения закон сам по себе си представлява основен фундамент на всеки друг Божий закон. Без естествения закон, никакъв друг Божий закон не би могъл да бъде утвърден на земята.
Например, Закона на Моисей беше утвърден чрез завета (договора) на Синайската планина. Обаче по силата на кой закон - някой е длъжен да изпълнява договорите си? За да има смисъл от един договор, и в последствие закон въведен на основание на този договор, трябва на първо място да има някакъв ДРУГ закон, който да задължи спазването на договорите въобще. Иначе сключване на договори е безпредметно.
