Колко надарена е църквата на нашия Господ, а колко сиромашка изглежда
тя? Защо сме свидетели на едно еднообразие в църквите днес по отношение на
техните събирания и служби?
Разбира се, причината за това са отново водачите. Библията казва, че ние
сме настойници на многообразната Божия благодат, но това наистина трудно
се забелязва в съвременните християнски църкви.
Нека в този раздел за дарбите отново да видим колко много църковната
структура пречи Господ да работи между людете си.
В наше време най-популярното служение, без което никоя църква не може да
съществува, е пасторското. По-отворените вярващи ще ви кажат, че
пасторското служение не е единственото, за което четем в Библията, а тия,
които истински си падат по дарбите, ще ви кажат, че има даже апостоли,
пророци, учители и благовестители. Да, последните са много прави на теория,
но истината е, че е много трудно да намериш служители, които са надарени с
тези дарби и в същото време имат духовния ръст, който би ги направил
пример на вярващите. Павел казва в І Коринтяни 13 глава, че ако имаме
дарби на Духа, но нямаме плода на Духа, това не ни ползва. Божият народ знае и въпреки това продължава да не се съобразява с
правилото, че не можем да съдим дали някой човек е духовен по неговите
дарби, а по плода на Духа в живота му. Дарбите на Бога са в нашия живот
не поради нашата праведност, а поради Неговата милост (нали затова
са дарби). Никой от нас няма характер, поради който заслужава дара, който
Бог му е дал. Но църквите продължават да следват примера, който надарените
с дарби поставят, канят се проповедници с големи църкви и хора надарени с
нещо друго. Най-лошото тук е, че хората вярват на надарените и следват
примера им, независимо дали той угажда на Бога или не.
Нека да дам пример за това, което говоря.
Ако Соломон беше жив днес, аз съм сигурен, че мнозина щяха да
организират конференции, на които Соломон щеше да бъде главен говорител.
Хората щяха да слушат проповедите на Соломон, но също щяха да правят
това, което той прави. Или казано с други думи, Соломон нямаше да бъде
единственият човек, женен за много жени едновременно. Вярвате ли ми?
Някои казват не, но на мен ми е трудно да повярвам, понеже съм бил свидетел
на това, как хора са знаели, че техният пастор греши и въпреки това са
следвали неговия лош пример.
Бил Уилсън убедително демонстрира веднъж, че хората правят това, което
виждат, а не това, което чуват. И тъй, той докосна носа си и каза ”Нека всеки
си хване ухото.” Познайте какво направиха хората. Доста голяма част от
хората (най-вероятно тези, които не знаят този трик) си пипнаха носа, по
примера на Бил.
Хората правят това, което им показваш, а не това което им проповядваш.
Това е причината, поради която казвам, че църквата иска надарени
говорители, а не примери. Знаете ли защо? Понеже примерът е нещо, което
трудно се следва, а поучението е винаги лесно за слушане (стига да не е като
моето).
Павел не казва, че дарбите са лошо нещо. Той не казва, ”Оставете ги тези
дарби, важни са плодовете”, но той казва, че дарби без плодове не са градивни.
О...о...о, кога най-сетне църквата ще осъзнае това и ще престане да бяга след
богатите батковци и чичковци от Америка и Западна Европа? Кога Чичко
Паричко ще престане да бъде нашият апостол и духовен наставник? “Кой
знае” е правилният отговор.
Самсон беше много надарен човек. Той имаше свръхестествена сила. Той не
се притесняваше да излезе и да се бие с 1000 човека. Не само да се бие, но дори
да ги победи. В детските Библии го рисуват с големи мускули, но едва ли е
изглеждал така. Самсон беше човек, който не знаеш какво е себеобуздание или
борба с плътта; която и женица да му харесаше, той си я “заплюваше” и скоро
след това я вкарваше в леглото. Самсон беше силен в дарбата на Духа, поради
свръхестествената си сила, но беден в плода на Духа.
Човек в такова състояние само си търси белята. Такъв човек прави всичко
възможно, за да получи шамари от небето. Той е своеволен и необуздан, и
върви към края на своето посвещение. Дългата коса на Самсон беше
свидетелство за неговото посвещение, но ножицата на една проститутка му
направи нова прическа и тя се казваше “Край на посвещението”. Ако вие следвате примера само на надарените, вашата съдба ще бъде същата (ако вече
нямате нова прическа). Ние трябва да следваме примера на тези, които са
пример.
Наличието на дарби не е свидетелство, че ние сме духовни и вършим
Божията воля. Матей 7:21-22- Исус каза, че един ден хората ще дойдат при
Него и ще кажат, че са били надарени и са вършили невероятни неща в
Неговото име, но Той ще ги изгони, понеже са вършели беззаконие. Искате ли
да следвате такива хора? Помислете си какво бъдеще ви очаква?
Водачите са тези, които пречат на Бог да действа в местното
събрание.
Вие сте присъствали или ще присъствате на събирания, на които се
проповядва за дарбите; колко много ние се нуждаем от тях, но когато някой
дръзне да направи нещо, което не пасва на водачите и по специално на
пастора, той се сдобива с проблем. Водачите насърчават хората да действат в
дарбите и всеки път, когато някой по-смел се опита да го направи, те му
затварят устата. И така, цялото събрание се страхува, че може да направи
нещо, което водачите не харесват, а кой иска да има конфликти със своите
водители?
Водачите приличат на хора, които те канят да си вземеш от фруктиера,
отрупана с плодове, и те са толкова настоятелни и любезни, че ти се чувстваш
неудобно да откажеш, но веднъж щом решиш, че ще опиташ, те те плесват по
ръката, след което отново казват, ”Кой иска от тези вкусни плодове? Вземете
си от тези прекрасни ябълки!”И ако още веднъж се престрашиш и посегнеш, и
отново те плеснат, това вероятно ще ти бъде последният път. Нали?
Кои са хората, които вземат от плодовете, без да ядат бой? Тези, които
вземат от плодовете, които пасторът е одобрил. Тези, които следват видението
на Пастора, няма да имат никакъв проблем с него, но ако направят нещо,
което не му се нрави, тогава те сами си просят неприятности.
Нека погледнем сега една библейска случка и видим съвременния й
вариант. Дякон Стефан проповядваше евангелието, и чудеса и знамения го
следваха. Ако той беше част от нашата църква днес, нека ви кажа какво щеше
да се случи. Ние щяхме да бъдем доволни, докато никой не ни заплашва. Но
ако кметът извика църковните водачи и ги помоли да убедят своя дякон да
спре да говори публично и да баламосва хората, в противен случай ще им
отнемат салона за събиранията, то тогава водачите щяха да постъпят така:
духовния съвет, в който обикновено са лакеите на пастора, ще се събере и
пасторът ще каже следните думи: “Стефчо, ние се чувстваме толкова
благословени, че ти проповядваш евангелието! Ти вършиш чудесна работа за
Бога! Ние ценим мъдростта ти и признаваме, че духът на Бога е в теб. Но днес
имахме среща с кмета и той ни каза, че не харесва твоето проповядване по
улиците. Признаваме твоята ревност и огън, но можеш ли да се молиш за
мъдрост как да постъпваш за напред, понеже ние вярваме, че нашият Бог
може да ти покаже и други начини за превеждане на хората към спасение! Не
ни се сърдиш, нали?”
Дяконът отговаря: “Аз вярвам, че това е, което Бог ме е призовал да правя
и няма да спра да проповядвам, само защото на кмета не му харесва.” След такива думи, да не мислите, че пасторът ще отиде да се оплаче на кмета, че
Стефката не иска да го слуша?
Разбира се, че не. Пасторът и останалите от духовата музика (извинете, от
духовния съвет) ще му намерят колая и ще се оправят с опърничавия дякон.
Защо пасторът трябва да си даде благоволението, за да действа един дар в
църквата? Защото на пастора се гледа като на израза на Божията воля. По
принцип, всички хора вярват, че пасторът не е перфектен човек, който не
може да сгреши, но на практика те показват, че той никога не греши.
И тъй, Библята говори, че дарбите се дават на всеки, но практиката
показва, че не на всеки е позволено да ги използва, понеже това не съответства
на политиката на пастора. Защо ли тогава Бог дава тези дарби!? Дали пък Той
не иска просто да си колекционираме дарби!? И по този начин да станем,
харизматични колекционери!?
В едно тяло има различни органи, но в тялото на Христос има само една
голяма уста и чифт големи уши. Устата през през цялото време говори, а
ушите безотказно слушат.
Спърджан казва, че носът е издаден орган от тялото на човека, но ако той е
твърде издаден (голям), тогава този образ става смешен, и започва да прилича
на карикатура.
Да, точно така изглежда църквата. Служението на говорителят е силно
развито за сметка на останалите служения. Всъщност, мисля, че и
“служението на слушателя” е доста добре развито.
В Ефесяни 4 глава четем, че петкратното служение е с цел да
усъвършенства светиите и да направи всяка част от тялото да расте
съразмерно. Бог е направил така, че всички органи от човешкото тяло да
растат съразмерно (по едно и също време, съобразявайки се с някакви
пропорции). Представяте ли си, едно дете се ражда и това, което виждате е
една голяма уста и нищо повече. Но вие имате утеха, понеже знаете, че скоро
на тая уста ще и поникне глава, а на главата тяло, на тялото ръце и крака, а
на краката и ръцете пръсти. След няколко години главата ще си има дори
собствени очи и няма вече да се налага да вземаме на заем от по-богатите
държави.
Не, това не е начинът, по който Бог е наредил да расте едно дете. Когато то
се роди, има всичко - глава, тяло, ръце и т.н. Но какво мислите ще стане, ако
изкуствено спрем растежа на тялото и ръцете? Ще имаме един човек с
несъразмерни ръце и крака. А не е ли това, на което прилича църквата?
Всички идват на събиранията, за да гледат как 5-6 човека ще ги забавляват
следващите 100-120 минути. Пасторът постоянно си мисли, че хората му са
незрели. (И мисля, че в повечето случаи той е прав, понеже той е този, който
им пречи да узреят.) Познавам пастор, който е пастор от около 11 години и до
ден днешен той казва за хората от своята църква, че са неутвърдени. А
приоритет ли е на пасторите да утвърждават хората, или искат техните паства
да не могат без своя пастор?
Аз се радвам на моите деца и те все още са зависими от мен поради
възрастта си. Моята дъщеря е на 6 години, а синът ми е почти на 5. Ако обаче те са толкова зависими от мен и след 15-20 години, както и сега, нещо няма да
е наред. Не сте ли съгласни?
Църквата е свикнала да получава, а кога ли ще започне да дава? Църквата
е пълна с малки момченца, на които вече им никнат бради и мънички
момиченца, които вече имат гърди, но те не желаят да стават майки и бащи.
Какъв срам, аз да поучавам хора, които могат да ми бъдат майки и бащи,
дядовци и баби. Аз трябва да им казвам как да се обличат благочестиво, аз
трябва да казвам на възрастни мъже да не псуват, аз трябва да казвам на
възрастни жени да не кълнат и да не се занимават с магии. А аз съм само на 31
години. Не е ли срамно, че вместо аз да се уча от белите им коси, аз трябва да
ги уча? Да, срамно е и по-лошо ще става.
Водачите се страхуват, че ако позволят на всеки да прави каквото си иска,
ще стане пълна анархия. Да, има такава опастност, но можем ли да имаме по-
вече доверие в Бога, че той ще даде достатъчно мъдрост на цялата църква, за
да знае как да действа с дарбите?
В Стария завет четем, че Бог искаше Израел да му направи скиния, за да
обитава Той между тях. Всеки съд, всяко нещо в скинията беше помазано с
масло, за да служи на Господа. По подобен начин ние сме помазани и надарени
от Господа, за да му служим, а не да стоим.
Ефесяни 4:7-8:
“А на всеки от нас се даде благодат, според мярката на това, което
Христос ни е дал. Защото казва: ”Като възлезе на високо, взе
множество пленници и даде дарования на човеците.”
Това е един от пасажите, които казват, че всеки, (а не само неколцина), са
надарени с определен дар. И каква е причината?
Нека да погледнем същия пасажа от Ефесяни 4:7-8, но в
Псалми 68:18:
“Възлязъл си нависоко; пленил си пленници; взел си в дар човеци,
даже и непокорните, за да обитаваш като Господ Иеова?”
Господ е раздал дарби на всеки от нас, за да обитава Той чрез тях на нашите
събирания. Когато пророкът пророкува, това е Исус, който ни говори. Когато
учителят поучава, тогава Исус ни учи, когато някой друг дар действа, това е
самият Исус, който действа в живота ни чрез някой брат или сестра, но кой
иска това? Църквата е доволна и от това, което водачите правят. Няма място
за Божия дух, не само на събранията на светиите, но и в живота на църквата,
понеже организацията и човешките идеи не приветстват Божите желания.
тя? Защо сме свидетели на едно еднообразие в църквите днес по отношение на
техните събирания и служби?
Разбира се, причината за това са отново водачите. Библията казва, че ние
сме настойници на многообразната Божия благодат, но това наистина трудно
се забелязва в съвременните християнски църкви.
Нека в този раздел за дарбите отново да видим колко много църковната
структура пречи Господ да работи между людете си.
В наше време най-популярното служение, без което никоя църква не може да
съществува, е пасторското. По-отворените вярващи ще ви кажат, че
пасторското служение не е единственото, за което четем в Библията, а тия,
които истински си падат по дарбите, ще ви кажат, че има даже апостоли,
пророци, учители и благовестители. Да, последните са много прави на теория,
но истината е, че е много трудно да намериш служители, които са надарени с
тези дарби и в същото време имат духовния ръст, който би ги направил
пример на вярващите. Павел казва в І Коринтяни 13 глава, че ако имаме
дарби на Духа, но нямаме плода на Духа, това не ни ползва. Божият народ знае и въпреки това продължава да не се съобразява с
правилото, че не можем да съдим дали някой човек е духовен по неговите
дарби, а по плода на Духа в живота му. Дарбите на Бога са в нашия живот
не поради нашата праведност, а поради Неговата милост (нали затова
са дарби). Никой от нас няма характер, поради който заслужава дара, който
Бог му е дал. Но църквите продължават да следват примера, който надарените
с дарби поставят, канят се проповедници с големи църкви и хора надарени с
нещо друго. Най-лошото тук е, че хората вярват на надарените и следват
примера им, независимо дали той угажда на Бога или не.
Нека да дам пример за това, което говоря.
Ако Соломон беше жив днес, аз съм сигурен, че мнозина щяха да
организират конференции, на които Соломон щеше да бъде главен говорител.
Хората щяха да слушат проповедите на Соломон, но също щяха да правят
това, което той прави. Или казано с други думи, Соломон нямаше да бъде
единственият човек, женен за много жени едновременно. Вярвате ли ми?
Някои казват не, но на мен ми е трудно да повярвам, понеже съм бил свидетел
на това, как хора са знаели, че техният пастор греши и въпреки това са
следвали неговия лош пример.
Бил Уилсън убедително демонстрира веднъж, че хората правят това, което
виждат, а не това, което чуват. И тъй, той докосна носа си и каза ”Нека всеки
си хване ухото.” Познайте какво направиха хората. Доста голяма част от
хората (най-вероятно тези, които не знаят този трик) си пипнаха носа, по
примера на Бил.
Хората правят това, което им показваш, а не това което им проповядваш.
Това е причината, поради която казвам, че църквата иска надарени
говорители, а не примери. Знаете ли защо? Понеже примерът е нещо, което
трудно се следва, а поучението е винаги лесно за слушане (стига да не е като
моето).
Павел не казва, че дарбите са лошо нещо. Той не казва, ”Оставете ги тези
дарби, важни са плодовете”, но той казва, че дарби без плодове не са градивни.
О...о...о, кога най-сетне църквата ще осъзнае това и ще престане да бяга след
богатите батковци и чичковци от Америка и Западна Европа? Кога Чичко
Паричко ще престане да бъде нашият апостол и духовен наставник? “Кой
знае” е правилният отговор.
Самсон беше много надарен човек. Той имаше свръхестествена сила. Той не
се притесняваше да излезе и да се бие с 1000 човека. Не само да се бие, но дори
да ги победи. В детските Библии го рисуват с големи мускули, но едва ли е
изглеждал така. Самсон беше човек, който не знаеш какво е себеобуздание или
борба с плътта; която и женица да му харесаше, той си я “заплюваше” и скоро
след това я вкарваше в леглото. Самсон беше силен в дарбата на Духа, поради
свръхестествената си сила, но беден в плода на Духа.
Човек в такова състояние само си търси белята. Такъв човек прави всичко
възможно, за да получи шамари от небето. Той е своеволен и необуздан, и
върви към края на своето посвещение. Дългата коса на Самсон беше
свидетелство за неговото посвещение, но ножицата на една проститутка му
направи нова прическа и тя се казваше “Край на посвещението”. Ако вие следвате примера само на надарените, вашата съдба ще бъде същата (ако вече
нямате нова прическа). Ние трябва да следваме примера на тези, които са
пример.
Наличието на дарби не е свидетелство, че ние сме духовни и вършим
Божията воля. Матей 7:21-22- Исус каза, че един ден хората ще дойдат при
Него и ще кажат, че са били надарени и са вършили невероятни неща в
Неговото име, но Той ще ги изгони, понеже са вършели беззаконие. Искате ли
да следвате такива хора? Помислете си какво бъдеще ви очаква?
Водачите са тези, които пречат на Бог да действа в местното
събрание.
Вие сте присъствали или ще присъствате на събирания, на които се
проповядва за дарбите; колко много ние се нуждаем от тях, но когато някой
дръзне да направи нещо, което не пасва на водачите и по специално на
пастора, той се сдобива с проблем. Водачите насърчават хората да действат в
дарбите и всеки път, когато някой по-смел се опита да го направи, те му
затварят устата. И така, цялото събрание се страхува, че може да направи
нещо, което водачите не харесват, а кой иска да има конфликти със своите
водители?
Водачите приличат на хора, които те канят да си вземеш от фруктиера,
отрупана с плодове, и те са толкова настоятелни и любезни, че ти се чувстваш
неудобно да откажеш, но веднъж щом решиш, че ще опиташ, те те плесват по
ръката, след което отново казват, ”Кой иска от тези вкусни плодове? Вземете
си от тези прекрасни ябълки!”И ако още веднъж се престрашиш и посегнеш, и
отново те плеснат, това вероятно ще ти бъде последният път. Нали?
Кои са хората, които вземат от плодовете, без да ядат бой? Тези, които
вземат от плодовете, които пасторът е одобрил. Тези, които следват видението
на Пастора, няма да имат никакъв проблем с него, но ако направят нещо,
което не му се нрави, тогава те сами си просят неприятности.
Нека погледнем сега една библейска случка и видим съвременния й
вариант. Дякон Стефан проповядваше евангелието, и чудеса и знамения го
следваха. Ако той беше част от нашата църква днес, нека ви кажа какво щеше
да се случи. Ние щяхме да бъдем доволни, докато никой не ни заплашва. Но
ако кметът извика църковните водачи и ги помоли да убедят своя дякон да
спре да говори публично и да баламосва хората, в противен случай ще им
отнемат салона за събиранията, то тогава водачите щяха да постъпят така:
духовния съвет, в който обикновено са лакеите на пастора, ще се събере и
пасторът ще каже следните думи: “Стефчо, ние се чувстваме толкова
благословени, че ти проповядваш евангелието! Ти вършиш чудесна работа за
Бога! Ние ценим мъдростта ти и признаваме, че духът на Бога е в теб. Но днес
имахме среща с кмета и той ни каза, че не харесва твоето проповядване по
улиците. Признаваме твоята ревност и огън, но можеш ли да се молиш за
мъдрост как да постъпваш за напред, понеже ние вярваме, че нашият Бог
може да ти покаже и други начини за превеждане на хората към спасение! Не
ни се сърдиш, нали?”
Дяконът отговаря: “Аз вярвам, че това е, което Бог ме е призовал да правя
и няма да спра да проповядвам, само защото на кмета не му харесва.” След такива думи, да не мислите, че пасторът ще отиде да се оплаче на кмета, че
Стефката не иска да го слуша?
Разбира се, че не. Пасторът и останалите от духовата музика (извинете, от
духовния съвет) ще му намерят колая и ще се оправят с опърничавия дякон.
Защо пасторът трябва да си даде благоволението, за да действа един дар в
църквата? Защото на пастора се гледа като на израза на Божията воля. По
принцип, всички хора вярват, че пасторът не е перфектен човек, който не
може да сгреши, но на практика те показват, че той никога не греши.
И тъй, Библята говори, че дарбите се дават на всеки, но практиката
показва, че не на всеки е позволено да ги използва, понеже това не съответства
на политиката на пастора. Защо ли тогава Бог дава тези дарби!? Дали пък Той
не иска просто да си колекционираме дарби!? И по този начин да станем,
харизматични колекционери!?
В едно тяло има различни органи, но в тялото на Христос има само една
голяма уста и чифт големи уши. Устата през през цялото време говори, а
ушите безотказно слушат.
Спърджан казва, че носът е издаден орган от тялото на човека, но ако той е
твърде издаден (голям), тогава този образ става смешен, и започва да прилича
на карикатура.
Да, точно така изглежда църквата. Служението на говорителят е силно
развито за сметка на останалите служения. Всъщност, мисля, че и
“служението на слушателя” е доста добре развито.
В Ефесяни 4 глава четем, че петкратното служение е с цел да
усъвършенства светиите и да направи всяка част от тялото да расте
съразмерно. Бог е направил така, че всички органи от човешкото тяло да
растат съразмерно (по едно и също време, съобразявайки се с някакви
пропорции). Представяте ли си, едно дете се ражда и това, което виждате е
една голяма уста и нищо повече. Но вие имате утеха, понеже знаете, че скоро
на тая уста ще и поникне глава, а на главата тяло, на тялото ръце и крака, а
на краката и ръцете пръсти. След няколко години главата ще си има дори
собствени очи и няма вече да се налага да вземаме на заем от по-богатите
държави.
Не, това не е начинът, по който Бог е наредил да расте едно дете. Когато то
се роди, има всичко - глава, тяло, ръце и т.н. Но какво мислите ще стане, ако
изкуствено спрем растежа на тялото и ръцете? Ще имаме един човек с
несъразмерни ръце и крака. А не е ли това, на което прилича църквата?
Всички идват на събиранията, за да гледат как 5-6 човека ще ги забавляват
следващите 100-120 минути. Пасторът постоянно си мисли, че хората му са
незрели. (И мисля, че в повечето случаи той е прав, понеже той е този, който
им пречи да узреят.) Познавам пастор, който е пастор от около 11 години и до
ден днешен той казва за хората от своята църква, че са неутвърдени. А
приоритет ли е на пасторите да утвърждават хората, или искат техните паства
да не могат без своя пастор?
Аз се радвам на моите деца и те все още са зависими от мен поради
възрастта си. Моята дъщеря е на 6 години, а синът ми е почти на 5. Ако обаче те са толкова зависими от мен и след 15-20 години, както и сега, нещо няма да
е наред. Не сте ли съгласни?
Църквата е свикнала да получава, а кога ли ще започне да дава? Църквата
е пълна с малки момченца, на които вече им никнат бради и мънички
момиченца, които вече имат гърди, но те не желаят да стават майки и бащи.
Какъв срам, аз да поучавам хора, които могат да ми бъдат майки и бащи,
дядовци и баби. Аз трябва да им казвам как да се обличат благочестиво, аз
трябва да казвам на възрастни мъже да не псуват, аз трябва да казвам на
възрастни жени да не кълнат и да не се занимават с магии. А аз съм само на 31
години. Не е ли срамно, че вместо аз да се уча от белите им коси, аз трябва да
ги уча? Да, срамно е и по-лошо ще става.
Водачите се страхуват, че ако позволят на всеки да прави каквото си иска,
ще стане пълна анархия. Да, има такава опастност, но можем ли да имаме по-
вече доверие в Бога, че той ще даде достатъчно мъдрост на цялата църква, за
да знае как да действа с дарбите?
В Стария завет четем, че Бог искаше Израел да му направи скиния, за да
обитава Той между тях. Всеки съд, всяко нещо в скинията беше помазано с
масло, за да служи на Господа. По подобен начин ние сме помазани и надарени
от Господа, за да му служим, а не да стоим.
Ефесяни 4:7-8:
“А на всеки от нас се даде благодат, според мярката на това, което
Христос ни е дал. Защото казва: ”Като възлезе на високо, взе
множество пленници и даде дарования на човеците.”
Това е един от пасажите, които казват, че всеки, (а не само неколцина), са
надарени с определен дар. И каква е причината?
Нека да погледнем същия пасажа от Ефесяни 4:7-8, но в
Псалми 68:18:
“Възлязъл си нависоко; пленил си пленници; взел си в дар човеци,
даже и непокорните, за да обитаваш като Господ Иеова?”
Господ е раздал дарби на всеки от нас, за да обитава Той чрез тях на нашите
събирания. Когато пророкът пророкува, това е Исус, който ни говори. Когато
учителят поучава, тогава Исус ни учи, когато някой друг дар действа, това е
самият Исус, който действа в живота ни чрез някой брат или сестра, но кой
иска това? Църквата е доволна и от това, което водачите правят. Няма място
за Божия дух, не само на събранията на светиите, но и в живота на църквата,
понеже организацията и човешките идеи не приветстват Божите желания.
