1. Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което наблюдавахме и ръцете ни попипаха, за Словото на живота ( 1Йоан)
Историкът от първи век римлянина Тацит, който се смята за един от по-точните историци на древния свят, споменава суеверни „християни” („кръстени на Кристус”, което е латинската дума за Христос), които страдали под управлението на Понтий Пилат по време на царуването му в Тиберия. Севтоний, главен секретар на император Адриан, написал, че имало човек на име Крестус (или Христос), който живял през първия век (Анали 15,44).
Йосиф Флавии е най-известният еврейски историк. В неговите Антики той се позовава на Яков, „братът на Исус, който бил наречен Христос”. Има и един спорен стих (18:3), който гласи, „По това време имаше един мъж Исус, мъдър човек, ако е законно да го наричаме човек. Защото той беше един, който вършеше изумителни чудеса ... Той беше Христос ... той им се появил жив отново на третия ден, както божествените пророци бяха предрекли това и десет хиляди други чудесни неща за него.” Една версия гласи, „По това време имаше мъдър човек на име Исус. Неговото поведение беше добро и [той] беше известен като добродетелен. И много хора от евреите и другите народи станаха негови ученици. Пилат го осъди да бъде разпънат и да умре. Но онези, които станаха негови ученици, не изоставиха неговото ученичество. Те предадоха, че той им се бил явил три дена след неговото разпъване и че той е жив; следователно той вероятно беше Месията, за когото пророците са описвали чудеса.”
Юлий Африкан цитира историка Талус в дискусия за тъмнината, която последвала разпъването на Христос (Запазени писания, 18).
Плиний млади в Писма 10:96 записва ранни християнски практики на поклонение, включвайки факта, че християните са се покланяли на Исус като Бог и били много етични и включва обяснения на празника на любовта и Господна вечеря.
Вавилонецът Талмуд (Санхедрин 43а) потвърждава разпъването на Исус в навечерието на Пасха и обвиненията срещу Христос за това, че практикува магьосничество и насърчава еврейско отстъпничество.
Лукиан от Самосата е бил гръцки писател от втори век и приема, че християните се покланят на Исус, който е представял нови учения и е бил разпънат. Той казва, че ученията на Исус включвали братство на вярващите, важността на разговора и важността да отхвърлиш други богове. Християните живеели според правилата на Исус, вярвали, че са безсмъртни и се характеризирали с презрение към смъртта, доброволно себепожертване и отричане от материални блага.
Мара Бар-Серапион потвърждава, че Исус е зачитан като мъдър и добродетелен мъж, разпознат е от много като цар на Израел, убит от евреи и живеел в ученията на последователите си.
След това имаме гностичните писания (Евангелието на истината, Апокрифът на Йоан, Евангелието на Тома, Трактат на разпятието и т.н.), които всички споменават Исус.
Всъщност ние можем да възстановим благовестието само от ранните нехристиянски източници: Исус е бил наречен Христос (Йозефус), правил е „магии”, водил е Израел в нови учения и е бил разпънат на Пасха от тях (Вавилонеца Талмуд) в Юдея (Тацит), но твърдял, че е Бог и ще се завърне (Елиезар), на което повярвали неговите последователи – покланяйки Му се като на Бог (Плиний млади).
Историкът от първи век римлянина Тацит, който се смята за един от по-точните историци на древния свят, споменава суеверни „християни” („кръстени на Кристус”, което е латинската дума за Христос), които страдали под управлението на Понтий Пилат по време на царуването му в Тиберия. Севтоний, главен секретар на император Адриан, написал, че имало човек на име Крестус (или Христос), който живял през първия век (Анали 15,44).
Йосиф Флавии е най-известният еврейски историк. В неговите Антики той се позовава на Яков, „братът на Исус, който бил наречен Христос”. Има и един спорен стих (18:3), който гласи, „По това време имаше един мъж Исус, мъдър човек, ако е законно да го наричаме човек. Защото той беше един, който вършеше изумителни чудеса ... Той беше Христос ... той им се появил жив отново на третия ден, както божествените пророци бяха предрекли това и десет хиляди други чудесни неща за него.” Една версия гласи, „По това време имаше мъдър човек на име Исус. Неговото поведение беше добро и [той] беше известен като добродетелен. И много хора от евреите и другите народи станаха негови ученици. Пилат го осъди да бъде разпънат и да умре. Но онези, които станаха негови ученици, не изоставиха неговото ученичество. Те предадоха, че той им се бил явил три дена след неговото разпъване и че той е жив; следователно той вероятно беше Месията, за когото пророците са описвали чудеса.”
Юлий Африкан цитира историка Талус в дискусия за тъмнината, която последвала разпъването на Христос (Запазени писания, 18).
Плиний млади в Писма 10:96 записва ранни християнски практики на поклонение, включвайки факта, че християните са се покланяли на Исус като Бог и били много етични и включва обяснения на празника на любовта и Господна вечеря.
Вавилонецът Талмуд (Санхедрин 43а) потвърждава разпъването на Исус в навечерието на Пасха и обвиненията срещу Христос за това, че практикува магьосничество и насърчава еврейско отстъпничество.
Лукиан от Самосата е бил гръцки писател от втори век и приема, че християните се покланят на Исус, който е представял нови учения и е бил разпънат. Той казва, че ученията на Исус включвали братство на вярващите, важността на разговора и важността да отхвърлиш други богове. Християните живеели според правилата на Исус, вярвали, че са безсмъртни и се характеризирали с презрение към смъртта, доброволно себепожертване и отричане от материални блага.
Мара Бар-Серапион потвърждава, че Исус е зачитан като мъдър и добродетелен мъж, разпознат е от много като цар на Израел, убит от евреи и живеел в ученията на последователите си.
След това имаме гностичните писания (Евангелието на истината, Апокрифът на Йоан, Евангелието на Тома, Трактат на разпятието и т.н.), които всички споменават Исус.
Всъщност ние можем да възстановим благовестието само от ранните нехристиянски източници: Исус е бил наречен Христос (Йозефус), правил е „магии”, водил е Израел в нови учения и е бил разпънат на Пасха от тях (Вавилонеца Талмуд) в Юдея (Тацит), но твърдял, че е Бог и ще се завърне (Елиезар), на което повярвали неговите последователи – покланяйки Му се като на Бог (Плиний млади).
