Нова идеология или стара алтернатива

Надежда Орлова



В зората на съществуването си човечеството е създало множество идоли. Всички те са били „специализирани” богове, отговаряли са за различни сфери от живота и за различни дейности: лов, животновъдство, управление на царството на мъртвите, покровителство на поети и музиканти, здраве, семейно огнище и т.н. Тези Зевсове и Юпитери, Изиди и Озириси понякога толкова плътно са окупирали земята, че е било невъзможно да направиш и крачка, без да се натъкнеш на някое капище.

Но когато в Проповедта на планината Христос казва, че човек не може да служи на двама господари, противопоставя на Господ не някой от тези „специалисти”, а мамона. Божият Син би могъл да произнесе израза, известен от времето на древните пророци: „Не можете да служите на Бога и Ваал.”
Той обаче обединява всички „тясно специализирани” кумири в един образ, чието име е „богатство”. Точно то е способно да се конкурира с Господ в душата на човека. С пари, както казват, може да се придобие и здраве, и семейство, и служение на музите, и достойно място в царството на мъртвите. Религиите разделят човечеството на враждуващи групировки, течения, общества. А стремежът към разкош е разбираем за всички, познат на всички, той е абсолютно надденоминационен и интернационален. Този бог обединява хора от различни вероизповедания, от всички възрасти и социални слоеве. От притегателната му сила не спасяват нито образованието, нито възпитанието, нито културата.

Докато мислех върху темата за парите, зададох на много хора, вярващи и невярващи, един и същ въпрос:

- Какво означават за вас парите?

И близо осемдесет на сто отвърнаха:

- Свобода.

Още по-висок е този процент при богатите и известните. Едно списание в Русия в продължение на няколко години задава един и същ въпрос на звезди от естрадата и киното, политици и бизнесмени, спортисти и писатели, композитори и поети:

- Обичате ли парите? Какво значат те за вас?

Деветдесет и девет процента отговарят:

- Не, не ги обичам, но те ми дават свобода.

- Каква свобода?

И хората с охота изброяват: свобода за творчество (не мисля за насъщния, мога да работя по проекти, които не са комерсиални и масови), свобода за пътуване по света, свобода за придобиване на материални, културни и духовни ценности (от прословутите мерцедеси S-класа и брилянти до билети за премиери на оперите в "Ла Скала” и възможността да летиш до друг континент, за да гледаш световното по футбол), свобода за избор на образование, свобода за опазване на здравето и т.н.

Думите звучат убедително и пределно откровено. Ето един широко тиражиран и ползващ се с огромен успех пример от интернет, на който всъщност никой не може да възрази категорично, макар мнозина да се опитват. Всеки опит обаче изглежда слаб и жалък.

„Парите са свобода. Те са нужни, за да се чувстваш уверен. Да разговаряш със сервитьора като със сервитьор, а не благодетел, с таксиметровия шофьор – като с такъв, а не като с шеф. Парите са нужни, за да не се буташ на пазара, като се опитваш да пробваш избрания панталон, докато стоиш на един крак върху мръсен картон, а другия свиваш виновно. Нужни са, за да не ти се налага два пъти дневно да бъдеш притиснат в тролея между дебел чичко и врътлива бабичка, от чиято чанта капе размразена риба. Нужни са, за да не си задаваш на бензиностанцията смешния въпрос: „Колко литра нафта да сипя – пет или десет?” Парите са нужни, за да не охка майка ти цяло лято, докато копае картофи, а после да лекува до следващата пролет кръвното и кръста си в районната поликлиника. Нужни са, когато жена ти попадне в родилното през нощта, да не й кажат: „Сега се сменяме, чакайте другата смяна.” За да учат сина ти в училище не на начална военна подготовка, а на езици, литература, физика, за да не пита той какво е ананас и къде се намира Париж. Парите са нужни на всеки, за да постигне своите цели. Например някой ги харчи за собственото си здраве, т.е. влага ги в екологично чиста храна, подмладяващи процедури, целебна кал от Мъртво море, минерална вода от Карлови Вари и т.н. Парите най-накрая са нужни, за да не се страхуваш за парите си. За роднините си. За себе си. Изобщо за нищо да не се страхуваш.”



Много прилича на предизвикателство. Не от автора на тези разсъждения, а от „конкурента” на Бога, за когото говори Иисус. Това е предизвикателството на богатството. Не на онова, което започва с малка буква и е присъщо на новобогаташа, нито на онова, което притежава мегамагнатът, легендарният Крез или приказният халиф. Надутото самохвалство, горделивост и презрение към по-бедните днес се заменят от спокойната, сита сигурност, че парите са материалът, от който се гради животът. Потребностите, които се оказват задължителни за съвременния човек, растат с всяка година. За това спомагат и развититето на техниката, променящите се норми на поведение в обществото, а и самото икономическо равнище на развитите страни. И ние трябва да се приспособяваме, да печелим все повече. Всички трябва да бъдат обезпечени. Границите между социалните слоеве постепенно се избледняват както между града и селото.

Разбира се, трудно е да си представим съвременния европеец или американец да принася жертви на славянското божество на скотовъдството Велес или на „великия дух” на индианците Маниту. Но многобройните магазинчета и сергии, където се продават ритуалните предмети фън-шуй се разпространиха толкова, че древните божества могат да ридаят от завист. В офиси и магазини, банки и кантори, болници и полицейски управления, над бюра с компютри и рентгенови апарати, над плотове с бира и копирни машини висят камбанки, ключодържатели и всякакви играчки, които носят късмет. А от рафтовете със счетоводни документи към посетителите гледат керамични жабчета, които държат монетка в устата си – талисмани за богатство.

Разбира се, можем да оборим (и още как!) твърденията на текста от интернет, че ако имаш пари, нищо не е страшно, но признайте, че в две-три от описаните ситуации видяхте себе си. Наистина, ни се иска да получим качествена медицинска помощ, да запишем детето в елитна гимназия, когато дойде време за пенсия, да не се мъчим с нелепия въпрос какво да купим – хляб или лекарства.

Да, но след като стигне до едни разумни граници, човек не може да спре желанията си. И следващият „смешен” въпрос, който ще го терзае жестоко, е: „Да купя ли още една яхта или да участвам в търговете на аукциона „Christie’s”?

Всеки се стреми към стабилност, безопасност, сигурност, свобода. И човечеството е взело твърд курс към такава прагматична цел – всички да живеят добре. Формира се нова световна идеология – икономическо благоденствие за всеки. Нима е лошо? Разработват се мерки против бедността, за осигуряване на световната безопасност, за всеобщо застраховане. Не можем да си представим съвременните политически програми без тезиси за защита на детството и старостта, поддържане на безработните и помощ за страните от Третия свят. Е, не живеем във времето на някакъв си Нерон, когато основната задача е била да убедят жителите на империята, че нейният владетел е въплътено божество.

Хората се опитват за пореден път да построят на земята царство на щастието без Бога. За разлика от предишния модел - „общество на равенство и справедливост” , където движеща сила бяха националните идеи или комунистическите теории сега като гарант за стабилност се изтъкват материалните ценности. И въпреки че от времето на построяването на Вавилонската кула всички подобни напъни са претърпявали провал, те продължават и ще продължат до окончателното падение на последния Вавилон: „И земните търговци ще плачат и жалят за нея, защото никой вече не купува стоките им, стоки от злато и сребро, скъпоценни камъни и бисери, от висон и пурпур, коприна и червен плат; и всякакво благоуханно дърво и всякакви изделия от слонова кост; и всякакви изделия от скъпоценно дърво и от мед, от желязо и от мрамор; и канела, аромати, тамян, миро и ливан; вино и елей; чисто брашно и пшеница; добитък и овце; коне, колесници и роби; и човешки души” (Откр. 18:11-13). Ето че дори и души ще се продават наред със стадата едър добитък и чувалите пшеница. А прословутият „белег на звяра”? Нали без него „не може никой да купува или да продава” (Откр. 13:17). Тоест не може да участва в процесите, свързани с богатството.

И това е принципно нова идеология, която е ярка и мощна алтернатива на християнството.



Христос обещава на Своите последователи свобода от греха, мир с Бога, покой в сърцето, засищане на духовния глад и помощ в земния път. Той говори каква ценност е всеки, сътворен по Божи образ и подобие. Христос дава на хората талант и възможност да го развиват и да служат на Господ, задоволява нуждите им.

Богатството обещава свобода от всичко, въвежда в света на разкоша, дава покой зад висока ограда, осигурява безопасност зад гърбовете на телохранители, опитва се да гарантира здраве, дава интелектуално развитие, предлага засищане на физическия и духовния глад, повишава самочувствието, предоставя възможност за реализация, ден и нощ задоволява всички потребности. Всичко се свежда само до точната сума пари.

Такава е алтернативата - почти огледална спрямо това, което дава Иисус Христос.

Спасителят сам е платил за това, което ни предоставя. Платил е с кръвта Си. Той дава на човека живот, при това вечен.

За това, което предлага богатството, всеки трябва да плаща сам, и то тук, на Земята, която се върти около богатия.

Но работата не е в това. По-точно, не е само в това.

Мнозина не схващат принципната разлика между тези два пътя. Те усещат много по-остро болката, породена от „смешните” въпроси, отколкото от загиващата душа. И какво да говорим за света, който не чете Библията, не е запознат със Спасителя, отрича Твореца, не вярва във вечността на битието, когато огромният брой от тези, които се смятат за Божии чеда, заемат активно-агресивна позиция в защита на новата теория.

„Християните трябва да бъдат богати!” – това е доказателство за твърдата им вяра.

„Християните трябва да бъдат здрави!”

„Християните трябва да успяват!”

„Християните трябва да стоят начело на земните държави, а не да раболепстват пред чиновници безбожници!” (Тоест да разговарят със сервитьорите като със сервитьори, с таксиметровите шофьори като с такива... Нали се сещате?)

„Християните трябва да водят диалог със силните на деня като властимащи, а не като презрени сектанти!” (Много напомня мантрата: „Ние не сме роби, роби ние не сме.”)



Скоро имах среща с един свещеник от Православна църква в Калининград. Зададох му въпроса:

- Отче, кога ще дойде краят на света?

- Когато престанат ето такива срещи, защото не са интересни за никого.

- ?

- Вие дойдохте, защото ви вълнуват въпросите за душата, вечността, нравствеността. Когато не останат хора, които да задават подобни въпроси, тогава ще дойде краят. Когато светът потъне в своя комфорт и се задави в материалните си блага, тогава светлината ще помръкне за него.