Искам да обърна внимание на още един много голям идол в църквите с тенденция този идол да се приеме като нормален начин на служение .
Идолът се нарича семейна църква или казано другояче семейството на пастора.
В много от съществуващите вече църкви , наблюдавам как служението към Бога е мутирало в служение към пастора (водача) на църква и обслужване,, божествените“ интереси на неговото ,, богоизбрано “ семейство.
Семейните църкви са вече нормално явление. Обикновено духовният съвет на такива църкви е сформиран от цялата рода на пастора плюс няколко доказани дупеблизци лакей.
Всичко се решава от семейството и в полза на семейството (Бога). Не трябва да се продумва и думичка срещу ,,свещениците“ в църквата защото Бог ще ни накаже.
На фона на тази голяма безработица и мизерия да си имаш собствен замък с прислуга и лакей си е направо щестица от тотото. Там криза няма.
Църквата е пълна, хората са доволни , щастие,мир и хармония цари в двореца. Синът и дъщерята на пастора са на път да се дипломират в някое елитно учебно заведение в чужбина , на път са да се задомят за най красивите и достойни кандидат принцове и принцеси. Имат си вече и собствено жилище . Определено ,,бог е със тях“.
Господи как искам поне мъничко от тяхното блаословение.
Десятъци и дарения от чужбина има , но профилактично се напомня на,, непросветените“ че трябва да се дава драговолно за да не си губят благословенията.
Светът се обикаля все едно си пътуваш с билет от градския транспорт до пазара и обратно.
Живот като на кино.
Цялата доктрина на църквата е съобразена с гнусотиите вършещи се от ,, богоизбраното семейство“ . Стиховете така умело са нагласени че да объркат и най добрите познавачи на Божието слово.
Чудесен бизнес на които биха завидели всички изкусни престъпници.
Не искам да ме разбирате погрешно , зная че богатството само по себе си не е лошо , нито има нещо лошо семействата да благоденстват.
Нека се поогледаме и да разберем какъв пример ни остави нашият Господ . Нека вникнем дълбоко в божието слово и да проумеем за това ли бяха избити пророците и апостолите.
Време за размисъл има малко, нека всеки един от нас да си зададе въпроса :
-Какво Бог иска лично от мене, каква е моята роля без обаче да се подаваме на самолюбието и гордоста си.
Стига вече!
Идолът се нарича семейна църква или казано другояче семейството на пастора.
В много от съществуващите вече църкви , наблюдавам как служението към Бога е мутирало в служение към пастора (водача) на църква и обслужване,, божествените“ интереси на неговото ,, богоизбрано “ семейство.
Семейните църкви са вече нормално явление. Обикновено духовният съвет на такива църкви е сформиран от цялата рода на пастора плюс няколко доказани дупеблизци лакей.
Всичко се решава от семейството и в полза на семейството (Бога). Не трябва да се продумва и думичка срещу ,,свещениците“ в църквата защото Бог ще ни накаже.
На фона на тази голяма безработица и мизерия да си имаш собствен замък с прислуга и лакей си е направо щестица от тотото. Там криза няма.
Църквата е пълна, хората са доволни , щастие,мир и хармония цари в двореца. Синът и дъщерята на пастора са на път да се дипломират в някое елитно учебно заведение в чужбина , на път са да се задомят за най красивите и достойни кандидат принцове и принцеси. Имат си вече и собствено жилище . Определено ,,бог е със тях“.
Господи как искам поне мъничко от тяхното блаословение.
Десятъци и дарения от чужбина има , но профилактично се напомня на,, непросветените“ че трябва да се дава драговолно за да не си губят благословенията.
Светът се обикаля все едно си пътуваш с билет от градския транспорт до пазара и обратно.
Живот като на кино.
Цялата доктрина на църквата е съобразена с гнусотиите вършещи се от ,, богоизбраното семейство“ . Стиховете така умело са нагласени че да объркат и най добрите познавачи на Божието слово.
Чудесен бизнес на които биха завидели всички изкусни престъпници.
Не искам да ме разбирате погрешно , зная че богатството само по себе си не е лошо , нито има нещо лошо семействата да благоденстват.
Нека се поогледаме и да разберем какъв пример ни остави нашият Господ . Нека вникнем дълбоко в божието слово и да проумеем за това ли бяха избити пророците и апостолите.
Време за размисъл има малко, нека всеки един от нас да си зададе въпроса :
-Какво Бог иска лично от мене, каква е моята роля без обаче да се подаваме на самолюбието и гордоста си.
Стига вече!
