Kогато едно нещо (независимо какво) се проповядва достатъчно дълго време и от достатъчен брой проповедници, то след известно време се превръща в „истина”, в която всички сляпо вярват!
Да вземем например гоненето на демони. Аз самия съм вярвал в това. Поучаван съм бил в демонология. Но ако трябва да съм честен пред себе си (а ще трябва, защото вас мога да ви лъжа, ама себе си не мога) ще трябва да призная, че в Писанието няма НИТО ЕДИН СЛУЧАЙ, в който Исус или апостолите да са изгонили демон от вярващ човек, т.е. християнин в новозаветен смисъл.
Второто нещо е въпроса с т.нар. „наследствени проклятия/грехове”. И в това съм вярвал. Живота ми се стече така, че имах основание да вярвам в тази доктрина. Но ако трябва да съм честен пред себе си (а ще трябва, защото вас мога да ви лъжа, ама себе си не мога) ще трябва да призная, че в Писанието няма НИТО ЕДИН СЛУЧАЙ, в който Исус или апостолите да са приканвали някого да се отрича от наследствени проклятия или грехове след като се е новородил.
В Стария Завет Бог казва, че „Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява виновния, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род” (Чис. 14:18), а също и че Господ „показва милост към хиляди родове, а въздава беззаконието на бащите в пазухата на чадата им подир тях” (Ер. 32:18)
Но как тогава да разбираме това (писано 30 години след Еремия и около 800 години след Числа):
„Що искате да кажете вие, които употребявате тая поговорка относно Израилевата земя, като казвате: Бащите ядоха кисело грозде, а на чадата оскоминяха зъбите? Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, няма вече да има повод да употребите тая поговорка в Израил. Ето, всичките души са Мои; както душата на бащата, така и душата на сина е Моя; душата, която е съгрешила, тя ще умре. Но ако е някой праведен и постъпва законно и право... (изброява различни неща) и (ако) ходи в повеленията Ми и пази съдбите Ми за да постъпва вярно; такъв човек е праведен, непременно той ще живее, казва Господ Иеова” (Ез. 18:2 – 9)
Виждаме, че повече децата няма да са потърпевши за греховете на бащите. И това е в Стария Завет. Как обаче стоят нещата в Новия? В Новия Завет няма нито едно място, в което да се казва, че децата ще берат плодовете на бащите си. Напротив, казва се, че ако сме в Исус (това е индивидуално), то ние сме ново създание в Христа.
Павел казва в Гал. 3:13, че Исус ни е изкупил от проклятията на Закона. Защо от проклятията на Закона става въпрос тук? Нима има други проклятия, за които ние сега трябва да се молим за освобождение? Исус ни е освободил от проклятията на Закона, но от наследствени проклятия не е, така ли?!
Под "проклятие на Закона" се има предвид факта, че всеки грях в Стария Завет бе дефиниран именно от Закона. Нарушаването на Закона носи проклятие. Наследствени проклятия имаше (както вече споменах), но те бяха резултат от неспазването на Закона. Исус обаче ни изкупи от това, което Закона причинява като проклятие! Следователно няма друга дефиниция, която да дефинира наследствени проклятия, за които да се молим за освобождение. Самите ние можем да си навлечем гнева на Бога (разбирайте проклятия), но да се твърди, че наследствените проклятия са нещо друго, изрично за което да се молим за разчупване и освобождение, е крайно анти-Христово (против жертвата Му).
В една друга дискусия George Iliev зададе следния въпрос: "Да разбирам ли, че човек не може да се отърве от греховете на поколенията ни назад? Тоест от проклятията?"
Аз отговорих така:
Въпроса е зададен неправилно. Защо? Защото ако вярваме в жертвата на Исус и в това, което се случва при покаянието/новорождението/спасението, то трябва да знаем, че при покаянието греховете ни се прощават. Това означава, че миналото ни е заличено. Това включва и т.нар. "наследствени проклятия".
Автора на Евреи казва, че Заветът, който Господ ще сключи (в бъдеще) ще е Завет, написан на сърцата. От страна на Бога Завета е подпечатан с кръвта на Исус и обещанието, че Бог „ще покаже милост към неправдите ни и греховете ни (и беззаконията ни) няма да помни вече". Това само за нашите грехове ли става въпрос? Ако е така, защо в Новия Завет не се казва никъде, че след като Бог прости нашите грехове ще трябва да изповядаме и греховете на бащите си? И как да изповядаш нещо, което не знаеш? Четете Стария Завет – навсякъде когато някой се каеше за греховете на бащите си той изрично споменаваше кои са тези грехове. Неемия е добър пример за това. А също и Соломон. Данаил също.
Защо обаче в Стария Завет Соломон, Неемия и Данаил (и не само те) изповядваха греховете на бащите си и се покайваха от тяхно име. Защото те асоцираха положението на Израел с греховете на всички. Наистина ли смятате, че ако Неемия се моли за греховете на бащите си то Господ ще прости тези грехове? Това е типичен еврейски похват - да се идентифицираш заедно с предишното поколение за състоянието на народа.
Освен това трябва да разберем разликата в това, което Еремия казва и това, което Езекил казва. Еремия пророкува за Вавилонския плен и предупреждава Израел, че Вавилонската империя ще ги отведе в плен. Защо? Защото са съгрешили. Ето защо сега децата ще берат плодовете на греховете на бащите си.
Езекил обаче пророкува за възстановяването на Израел след Плена. Разбира се той пророкува за съда на Бог над Израел, но и дава надежда, че Господ не ги е забравил, въпреки греховете им. Ето защо Езекил казва, че ако и до сега (преди Плена) децата да са сърбали попарата на бащите си, то след като Господ ги възстанови отново в земята им повече няма да съди децата за греховете на бащите.
Дори в Стария Завет е записано, че Бог няма да въздаде на децата греховете на бащите им. Какво остава за Новия Завет, където Исус стана жертва именно за да имаме нов живот. Да вярваме в наследствени проклятия е все едно да признаем, че жертвата на Исус не е достатъчна, и че Той не ни е дал нов живот. Трябва да дойде някой, който да ни refresh-не за да получим живот без бремето на проклятията. Такъв проповедник обаче би бил чужд за новозаветното евангелие и богословие.
Нелепо е!!!
Ето защо питам къде Новия Завет учи, че трябва да се занимаваме с наследствени проклятия? Апостолите не разясняваха нищо по въпроса. Нима в І век хората не са имали "наследствени проклятия/грехове"? Та те живееха във време, в което поклонението на всякакви богове бе факт. Занимаваха се с окултизъм. Родителите им не вярваха в Бога. Не мислите ли, че са имали наследствени грехове? Защо тогава апостолите не им казаха да се отрекат от тях? Защото жертвата на Исус бе абсолютно достатъчна!
Вярата в "наследствените проклятия" е неразбиране на спасението и новорождението.
Бе засегнат и въпроса за гоненето на демони. Истината е, че в Новия Завет няма нито един случай, в който демон да е бил изгонен от новороден християнин. Тук не става въпрос за това дали демоните атакуват вярващите или не, а за това дали могат да живеят в тях, т.е. да ги обладават.
Петър казва, че противникът ни, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Дяволът може да иска да ни погълне (и вероятно успява в един смисъл), но никъде не се казва, че демона влиза в новородения християнин. Това би било в разрез с факта, че Святия Дух обитава в нас като в храм на Бога. Йоан казва, че ако обичаме Исус, то Той и Отец ще дойдат ще направят обиталище в нас. Как си представяте Твореца на Вселената да живее в един храм със Сатана?
И накрая, Павел пише на филипяните следното:
„За мене не е досадно да ви пиша все същото, а за вас е безопасно. Пазете се от злите работници, пазете се от поборниците на обрязването” (Фил. 3:1,2),
а ефеските пастири апостола предупреждава с думите:
„От самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено (изопачено), та ще отвличат учениците след себе си” (Деян. 20:30).
Към филипяните Павел казва, че ще има зли работници. Някои ще проповядват неверни неща (които са отпаднали със Закона – в случая обрязването). Днес мнозина проповядват неща като обрязването – нямащи нищо общо с новозаветното послание.
Към презвитерите в Ефес апостола се обръща с молбата да пазят стадото, защото ще дойдат проповедници, които ще натрупат (ще ги отвлекат) последователи след себе си. Тези учители ще говорят извратено. Гръцката дума в стиха е διαστρέφω (diastrephō), която означава „изопачавам, изкривявам”, „заблуждавам, отвръщам от истината”. Тези учители ще ἀποσπάω (apospaō) след себе си, което от гръцки означава „откъсвам, отделям, подмамвам”. Отвличането (в повечето български преводи) е насилствен акт. Гръцката дума ἀποσπάω носи значението и на подмамвам. Подмамването очевидно е фино.
И така, ако дадена доктрина се проповядва достатъчно дълго време и от достатъчен брой проповедници, след известно време тя се превръща в „истина”, в която всички сляпо вярват!
Така беше и с доктрината за Грабването преди Голямата скръб. Преди 20 години всички вярваха в това. Днес обаче (с напредването на богословието) малцина вярват в това, тъй като Писанието (оказва се) не потвърждава подобно схващане.
Обаче тази доктрина се е проповядвала достатъчно дълго време от достатъчен брой проповедници и съвсем естествено тя се превърна в единственото нещо (по въпроса), в което всички вярваха.
Мисля, че е време вече (според изтеклото време от нашето повярване) да последваме примера на беряните:
„Хората там (беряните) бяха по-сърдечни от онези в Солун и с огромна готовност приеха словото. Всеки ден те изучаваха Писанията, за да се уверят, че проповядваното от Павел е истина” (Деян. 17:11, Съвременен превод 2004)
Думите на Павел бяха поставени под съмнение. Днес ние не поставяме думите на никого под съмнение, особено ако е „някакво име” в църквата. Защо? Защото не изучаваме Библията, а разчитаме на проповеди, които с времето стават все по – далеч от Библията – просперитет, социално евангелие, гонене на демони от новородени християни, разчупване на наследствени проклятия и мн. др.
Йоан именно за това казва: „Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света”. Защо го казва? Защото в църквите обикаляха всякакви проповедници, които очевидно не проповядваха правилните неща. Дали днес е по – различно? Надали!
Поздрави в името на Христос
Да вземем например гоненето на демони. Аз самия съм вярвал в това. Поучаван съм бил в демонология. Но ако трябва да съм честен пред себе си (а ще трябва, защото вас мога да ви лъжа, ама себе си не мога) ще трябва да призная, че в Писанието няма НИТО ЕДИН СЛУЧАЙ, в който Исус или апостолите да са изгонили демон от вярващ човек, т.е. християнин в новозаветен смисъл.
Второто нещо е въпроса с т.нар. „наследствени проклятия/грехове”. И в това съм вярвал. Живота ми се стече така, че имах основание да вярвам в тази доктрина. Но ако трябва да съм честен пред себе си (а ще трябва, защото вас мога да ви лъжа, ама себе си не мога) ще трябва да призная, че в Писанието няма НИТО ЕДИН СЛУЧАЙ, в който Исус или апостолите да са приканвали някого да се отрича от наследствени проклятия или грехове след като се е новородил.
В Стария Завет Бог казва, че „Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява виновния, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род” (Чис. 14:18), а също и че Господ „показва милост към хиляди родове, а въздава беззаконието на бащите в пазухата на чадата им подир тях” (Ер. 32:18)
Но как тогава да разбираме това (писано 30 години след Еремия и около 800 години след Числа):
„Що искате да кажете вие, които употребявате тая поговорка относно Израилевата земя, като казвате: Бащите ядоха кисело грозде, а на чадата оскоминяха зъбите? Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, няма вече да има повод да употребите тая поговорка в Израил. Ето, всичките души са Мои; както душата на бащата, така и душата на сина е Моя; душата, която е съгрешила, тя ще умре. Но ако е някой праведен и постъпва законно и право... (изброява различни неща) и (ако) ходи в повеленията Ми и пази съдбите Ми за да постъпва вярно; такъв човек е праведен, непременно той ще живее, казва Господ Иеова” (Ез. 18:2 – 9)
Виждаме, че повече децата няма да са потърпевши за греховете на бащите. И това е в Стария Завет. Как обаче стоят нещата в Новия? В Новия Завет няма нито едно място, в което да се казва, че децата ще берат плодовете на бащите си. Напротив, казва се, че ако сме в Исус (това е индивидуално), то ние сме ново създание в Христа.
Павел казва в Гал. 3:13, че Исус ни е изкупил от проклятията на Закона. Защо от проклятията на Закона става въпрос тук? Нима има други проклятия, за които ние сега трябва да се молим за освобождение? Исус ни е освободил от проклятията на Закона, но от наследствени проклятия не е, така ли?!
Под "проклятие на Закона" се има предвид факта, че всеки грях в Стария Завет бе дефиниран именно от Закона. Нарушаването на Закона носи проклятие. Наследствени проклятия имаше (както вече споменах), но те бяха резултат от неспазването на Закона. Исус обаче ни изкупи от това, което Закона причинява като проклятие! Следователно няма друга дефиниция, която да дефинира наследствени проклятия, за които да се молим за освобождение. Самите ние можем да си навлечем гнева на Бога (разбирайте проклятия), но да се твърди, че наследствените проклятия са нещо друго, изрично за което да се молим за разчупване и освобождение, е крайно анти-Христово (против жертвата Му).
В една друга дискусия George Iliev зададе следния въпрос: "Да разбирам ли, че човек не може да се отърве от греховете на поколенията ни назад? Тоест от проклятията?"
Аз отговорих така:
Въпроса е зададен неправилно. Защо? Защото ако вярваме в жертвата на Исус и в това, което се случва при покаянието/новорождението/спасението, то трябва да знаем, че при покаянието греховете ни се прощават. Това означава, че миналото ни е заличено. Това включва и т.нар. "наследствени проклятия".
Автора на Евреи казва, че Заветът, който Господ ще сключи (в бъдеще) ще е Завет, написан на сърцата. От страна на Бога Завета е подпечатан с кръвта на Исус и обещанието, че Бог „ще покаже милост към неправдите ни и греховете ни (и беззаконията ни) няма да помни вече". Това само за нашите грехове ли става въпрос? Ако е така, защо в Новия Завет не се казва никъде, че след като Бог прости нашите грехове ще трябва да изповядаме и греховете на бащите си? И как да изповядаш нещо, което не знаеш? Четете Стария Завет – навсякъде когато някой се каеше за греховете на бащите си той изрично споменаваше кои са тези грехове. Неемия е добър пример за това. А също и Соломон. Данаил също.
Защо обаче в Стария Завет Соломон, Неемия и Данаил (и не само те) изповядваха греховете на бащите си и се покайваха от тяхно име. Защото те асоцираха положението на Израел с греховете на всички. Наистина ли смятате, че ако Неемия се моли за греховете на бащите си то Господ ще прости тези грехове? Това е типичен еврейски похват - да се идентифицираш заедно с предишното поколение за състоянието на народа.
Освен това трябва да разберем разликата в това, което Еремия казва и това, което Езекил казва. Еремия пророкува за Вавилонския плен и предупреждава Израел, че Вавилонската империя ще ги отведе в плен. Защо? Защото са съгрешили. Ето защо сега децата ще берат плодовете на греховете на бащите си.
Езекил обаче пророкува за възстановяването на Израел след Плена. Разбира се той пророкува за съда на Бог над Израел, но и дава надежда, че Господ не ги е забравил, въпреки греховете им. Ето защо Езекил казва, че ако и до сега (преди Плена) децата да са сърбали попарата на бащите си, то след като Господ ги възстанови отново в земята им повече няма да съди децата за греховете на бащите.
Дори в Стария Завет е записано, че Бог няма да въздаде на децата греховете на бащите им. Какво остава за Новия Завет, където Исус стана жертва именно за да имаме нов живот. Да вярваме в наследствени проклятия е все едно да признаем, че жертвата на Исус не е достатъчна, и че Той не ни е дал нов живот. Трябва да дойде някой, който да ни refresh-не за да получим живот без бремето на проклятията. Такъв проповедник обаче би бил чужд за новозаветното евангелие и богословие.
Нелепо е!!!
Ето защо питам къде Новия Завет учи, че трябва да се занимаваме с наследствени проклятия? Апостолите не разясняваха нищо по въпроса. Нима в І век хората не са имали "наследствени проклятия/грехове"? Та те живееха във време, в което поклонението на всякакви богове бе факт. Занимаваха се с окултизъм. Родителите им не вярваха в Бога. Не мислите ли, че са имали наследствени грехове? Защо тогава апостолите не им казаха да се отрекат от тях? Защото жертвата на Исус бе абсолютно достатъчна!
Вярата в "наследствените проклятия" е неразбиране на спасението и новорождението.
Бе засегнат и въпроса за гоненето на демони. Истината е, че в Новия Завет няма нито един случай, в който демон да е бил изгонен от новороден християнин. Тук не става въпрос за това дали демоните атакуват вярващите или не, а за това дали могат да живеят в тях, т.е. да ги обладават.
Петър казва, че противникът ни, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Дяволът може да иска да ни погълне (и вероятно успява в един смисъл), но никъде не се казва, че демона влиза в новородения християнин. Това би било в разрез с факта, че Святия Дух обитава в нас като в храм на Бога. Йоан казва, че ако обичаме Исус, то Той и Отец ще дойдат ще направят обиталище в нас. Как си представяте Твореца на Вселената да живее в един храм със Сатана?
И накрая, Павел пише на филипяните следното:
„За мене не е досадно да ви пиша все същото, а за вас е безопасно. Пазете се от злите работници, пазете се от поборниците на обрязването” (Фил. 3:1,2),
а ефеските пастири апостола предупреждава с думите:
„От самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено (изопачено), та ще отвличат учениците след себе си” (Деян. 20:30).
Към филипяните Павел казва, че ще има зли работници. Някои ще проповядват неверни неща (които са отпаднали със Закона – в случая обрязването). Днес мнозина проповядват неща като обрязването – нямащи нищо общо с новозаветното послание.
Към презвитерите в Ефес апостола се обръща с молбата да пазят стадото, защото ще дойдат проповедници, които ще натрупат (ще ги отвлекат) последователи след себе си. Тези учители ще говорят извратено. Гръцката дума в стиха е διαστρέφω (diastrephō), която означава „изопачавам, изкривявам”, „заблуждавам, отвръщам от истината”. Тези учители ще ἀποσπάω (apospaō) след себе си, което от гръцки означава „откъсвам, отделям, подмамвам”. Отвличането (в повечето български преводи) е насилствен акт. Гръцката дума ἀποσπάω носи значението и на подмамвам. Подмамването очевидно е фино.
И така, ако дадена доктрина се проповядва достатъчно дълго време и от достатъчен брой проповедници, след известно време тя се превръща в „истина”, в която всички сляпо вярват!
Така беше и с доктрината за Грабването преди Голямата скръб. Преди 20 години всички вярваха в това. Днес обаче (с напредването на богословието) малцина вярват в това, тъй като Писанието (оказва се) не потвърждава подобно схващане.
Обаче тази доктрина се е проповядвала достатъчно дълго време от достатъчен брой проповедници и съвсем естествено тя се превърна в единственото нещо (по въпроса), в което всички вярваха.
Мисля, че е време вече (според изтеклото време от нашето повярване) да последваме примера на беряните:
„Хората там (беряните) бяха по-сърдечни от онези в Солун и с огромна готовност приеха словото. Всеки ден те изучаваха Писанията, за да се уверят, че проповядваното от Павел е истина” (Деян. 17:11, Съвременен превод 2004)
Думите на Павел бяха поставени под съмнение. Днес ние не поставяме думите на никого под съмнение, особено ако е „някакво име” в църквата. Защо? Защото не изучаваме Библията, а разчитаме на проповеди, които с времето стават все по – далеч от Библията – просперитет, социално евангелие, гонене на демони от новородени християни, разчупване на наследствени проклятия и мн. др.
Йоан именно за това казва: „Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света”. Защо го казва? Защото в църквите обикаляха всякакви проповедници, които очевидно не проповядваха правилните неща. Дали днес е по – различно? Надали!
Поздрави в името на Христос
